Андрей Гуляшки (1914 - 1995)

Непоправим индивидуалист е Тома и, колкото умен и способен да е, тази му черта е пречка в ограниченото битие на колективизма. Трябва ли да направи компромис със себе си, за да бъде добре в света на праволинейните или да отстоява позициите си докрай? Драматична е съдбата на порасналото момче, вече мъж, образован, учен, с широк мироглед, който гледа отгоре на дребнавите проблеми на съвременниците си. Оригинален е този типаж – на честен гражданин, бунтуващ се срещу неправдите и порочността въобще, но същевременно с това странящ от предизвикателството да бъде водач /осъзнавайки безполезния риск/.
Роман за силата на аза, за човека, преминаващ с широки крачки през живота /сериозно и с чест/, за способността с ум и благородство да съхраниш себе си и изплуваш жив и свободен от грубото алчно и мръсно блато на мижитурките...
Роман със собствена философия за живота, утвърждаващ свободолюбивия буден дух, издигащ в култ гениалността и гордостта, „лъвското” у човека.
Именно тази характерна философска позиция на писателя виждаме и в други негови произведения: „Яков и дявола”, „Седемте дни на нашия живот”, „Романтична повест”, „Чудакът”... Индивидуалисти и чудаци, героите на Андрей Гуляшки водят сякаш безконечна борба със закостенелите порядки на своето време. Ето защо /в годините на социализма/ няма как да бъде харесван автор. Удивително е обаче умението му да запази добрия тон и по такъв начин да разкаже историята на бунтаря, че тя да „мине” през ситото на литературната цензура. Но по-вероятната версия за това, романи като „Златната жена” да бъдат издавани по онова време, е, че истинското, майсторско написано произведение, основано на вечната проблематика за смисъла на живота, е стойностно /когато и да се напише, когато и да се чете/ и като такова няма как да бъде подминато.