top of page

„От рафта на библиотеката: книги, които си заслужава да прочетем :

Рецензия от Надежда Радева, филолог

Научете повече за автора от ТУК.

"Златната жена" (1980)

 

Българският писател Андрей Гуляшки е известен най-вече като бащата на Авакум Захов – герой от поредицата криминални повести. Друга много популярна негова книга е историческият роман „Златният Век”. Една голяма част от творчество на Гуляшки заемат тъй наречените от литературната критика „романтични” повести и романи, визиращи /на пръв поглед/ социалистическата действителност на българина. Един такъв роман е „Златната жена”.

 

На първо място романът се чете леко, с огромно удоволствие, без да натрапва историята си, като малка рекичка, която ромоли през гората и за да чуеш шепота й, трябва да освободиш сетивата си. Повествованието на „Златната жена” те потапя в себе си, и това дължи на  своебразния си стил. Историята на главния герой Тома е поднесена от първо лице единствено число, което прави читателя съпричастен към съдбата му. От друга страна тя е подробна, увлекателна като приказка, но не отвлечена, а тематично свързана със съвременния свят. Разказвайки за живота на своя герой, авторът тръгва отдалеч и издълбоко – от светоусещането на едно малко момче, чиито първи впечатления за външния свят идват от един витраж – изображение на жена, нарисувана на врата в собствения му дом. Този символ – златната жена – се превръща в символ на скъпия спомен за безгрижното детство и уютния живот в семейството. Защото с напредването на времето идеалите се опорочават, ценностите една по една изчезват, проблемите вземат връх в живота на човека, за когото няма друг изход /за да остане верен на себе си/, трябва да се изолира от всички и всичко. /Но поне с една жена в сърцето си./

Андрей Гуляшки (1914 - 1995)

 

Непоправим индивидуалист е Тома и, колкото умен и способен да е, тази му черта е пречка в ограниченото битие на колективизма. Трябва ли да направи компромис със себе си, за да бъде добре в света на праволинейните или да отстоява позициите си докрай? Драматична е съдбата на порасналото момче, вече мъж, образован, учен, с широк мироглед, който гледа отгоре на дребнавите проблеми на съвременниците си. Оригинален е този типаж – на честен гражданин, бунтуващ се срещу неправдите и порочността въобще, но същевременно с това странящ от предизвикателството да бъде водач /осъзнавайки безполезния риск/.
Роман за силата на аза, за човека, преминаващ с широки крачки през живота /сериозно и с чест/, за способността с ум и благородство да съхраниш себе си и изплуваш жив и свободен от грубото алчно и мръсно блато на мижитурките...
Роман със собствена философия за живота, утвърждаващ свободолюбивия буден дух, издигащ в култ гениалността и гордостта, „лъвското” у човека.
Именно тази характерна философска позиция на писателя виждаме и в други негови произведения: „Яков и дявола”, „Седемте дни на нашия живот”, „Романтична повест”, „Чудакът”... Индивидуалисти и чудаци, героите на Андрей Гуляшки водят сякаш безконечна борба със закостенелите порядки на своето време. Ето защо /в годините на социализма/ няма как да бъде харесван автор. Удивително е обаче умението му да запази добрия тон и по такъв начин да разкаже историята на бунтаря, че тя да „мине” през ситото на литературната цензура. Но по-вероятната версия за това, романи като „Златната жена” да бъдат издавани по онова време, е, че истинското, майсторско написано произведение, основано на вечната проблематика за смисъла на живота, е стойностно /когато и да се напише, когато и да се чете/ и като такова няма как да бъде подминато.  
 

Оценен е бил писателският талант на автора, но заради жегването на парливи теми от социалистическото битие и разкриване на пороците на системата, творбите му от този тип нарочно не се популяризират.

 

Андрей Гуляшки е един от големите български писатели, който си остана незаслужено пренебрегнат от съвременниците си и почти забравен в днешно време. Но това, което не може да остане скрито и което няма как да не се признае от критиците, е, че „Гуляшки е автор със своя собствена творческа физиономия, със свой стил и личен почерк” /цитирам „Речник на българската литература”, том 1, 1976 г. /.  И ако този изключителен разказвач /психолог и философ/ бе упражнил таланта си извън стегнатия обръч на социалистическата литературна догма, щеше да е автор на световно ниво.
 
 
Надежда Радева, филолог

 

 


"Арт медия БГ" изказва своите искрени благодарности към съдействието на Надежда!

bottom of page