Територията на България е покрита с тракийски гробници, светилища и мегалитни паметници, но този древен храм се отличава от всички останали. Той се намира край пернишкото село Гърло (на 4 км от град Брезник). Странната му архитектура продължава да озадачава археолозите, които са разделени в предположенията си за неговото предназначение. Според най-разпространената версия храмът е построен от неизвестна цивилизация, обитавала нашите земи, като е изпълнявал ролята и на древна обсерватория.
Храмът е вкопан в северния склон на планински хребет. Обектът е иззидан от недобре оформени квадри (паралелепипедни блокове), а в суха зидария от груби ломени камъни. Дори без да знаете нищо друго за него, той поразява с майсторството на строителя и елегантността на формите и пропорциите.
Посетителят слиза по десетина метра дълго стълбище на около 3 метра под земята, където е подът на храма. Отначало стълбището е открито и има вертикални стени. По средата се превръща в къс коридор (тунел) с трапецовиден профил, покрит с грамадни груби плочи. По-надолу натоварването върху тавана на тунела нараства и затова ширината на покритието му намалява. В края на тунела профилът му вече е триъгълен, увенчан от т.нар. ключов камък. Стълбището само по себе си е уникално като строително майсторство: на няколко метра дължина тунелното покритие се сменя от плоско към клиновидно, за да поеме растящата тежест на каменната маса отгоре до земното равнище.
 
Тунелът, слизайки в посока от юг към север, довежда посетителя в сърцевината на храма - цилиндрично помещение с диаметър и височина около 4 метра. На около метър над пода стените се накланят навътре, за да оформят сферичен купол, в чийто връх има отвор с диаметър около 2 метра. Тук особено забележително е, че в архитектурен смисъл това не е т.нар. фалшив купол, а същински купол – постижение, за което се смята обикновено, че е дело едва на римляните, т.е. в края на Старата и началото на Новата ера!
 
В центъра на пода зее кладенец с диаметър малко над 1 метър и дълбочина над 4 метра.
Очевидно е, че тук древните хора са устроили тайнствена, свещена среща на основните елементи, от които се поражда и поддържа животът – слънце, земя, вода. В този смисъл ние се оказваме в храм, който прославя стихиите на живота, а не е посветен на смъртта и спомена. Такава нагласа рязко контрастира с тракийските храмове, мавзолеи, гробници, от които по нашите земи са запазени стотици, а може би хиляди. С други думи – този изключително своеобразен и красив храм не е типичен за тракийската култура. По един такъв храм-кладенец има в България, Гърция, Кримския полуостров и Палестина. Изумителното, обаче е, че на о-в Сардиния са поне 100! Откривателката Димитрина Митова-Джонова свързва храма-кладенец при с. Гърло с древната строителна традиция на о-в Сардиния, а произхода на тамошната специфична култура намира в цивилизацията на шумерите в Месопотамия в IV-III хилядолетие пр. Хр.