Зоя Станкова : отстоявайки себе си

Зоя Станкова : смелостта да отстояваш себе си

Амбиция, интелигентност, борбеност, талант… Всичко това са думи, които описват същността на един човек. Това е Зоя Станкова! Вероятно много от Вас не са чували за нея? Аз също не бях… Но съдбата ми даде шанс да поправя този пропуск, а това наистина си беше пропуск!
Зоя е едва на 20 години. Живее в град Самоков. Там тя е най-младият член на читалищното настоятелство. Занимава се с много видове изкуство : пише, играе театър, изявява се и в областта на публицистиката. Макар толкова млада, има силно изразена гражданска позиция и не се притеснява да я изразява или отстоява, а тези, които определят „езика й като остър“, очевидно са просто хора, отказващи да погледнат очевидното право в очите – да назовават нещата с истинските им имена.

Душа

Ще съблека душата си -
безсрамно гола,
даже без бельо!

Защо са й на токчета обувки,
(дълбае рани във земята)
защо й е сако?

Защо са й разголените рокли,
шапките с пера
и шаловете в розово?

Защо са й луксозни тоалети,
да се преоблича,
когато няма за какво?

Съблякох я душата си -
невинно гола,
скритото не е добро...

ПУБЛИКАЦИИ НА ЗОЯ :

Една от отличителните черти на нашата нация е липсата на решителност и кураж. В очите и мислите на Зоя аз съзирам и двете, но преплетени с онзи творчески усет за баланс, защото всяко изкуство е балансирано, дори това да е постигнато по трудно обясним за нас начин. Ние трябва да се гордеем с такива личности, защото именно те ни „бутат“ напред, тяхно е бъдещето – не на тълпите от ниско образовани и първосигнално мислещи люде.
Хората, които си мислят, че са достатъчно смели да променят света – са тези, които го правят!

Живот не с хора, а с парцали!

Не мога да живея,
не и в този свят...
Скалите дори са се поддали –
в лятото
на слънчевите ласки,
в зимата
на ледени украски
и въпреки че са
непокорни,
горди
и неприкосновени,
понякога
допускат
и вода потича
в прашните им
вени...
А, хората!?
Те са като кукли
на парцали.
Като марионетки,
със бездарен
кукловод.
Като от изкуствени
материали.
Няма чувства.
Няма мисли.
Няма сълзи,
ни усмивки.
Няма за промяна
най-тих зов.
(Понякога се питам,
а как Арлекино
без сърце
го изгори любов!? )
Светът ни –
късче прах огромно.
Вселената
ще го почисти
някой ден!
Ще позабърше леко
тук-там
и ще се оттърве
от този, онзи, теб и мен.
Животът –
кой, какъв си го направи
(Стара приказка
било това.)
Е, добре де,
как да се живее
с(ъс) парцали –
безразлични,
зле употребени,
не познаващи
ни обич,
ни човечност,
ни добро,
ни милост,
ни вина!?

Искам да се срещна
с нов парцал –
парцал с душа!