top of page

Българската поезия ДНЕС - Димитър Асенов :



От 1977 година е заместник - председател на РПК Омуртаг и

началник район на предприятие"Прогрес"

Бил е Директор на ДАП Омуртаг, заместник - кмет на града,

президент на футболен клуб и около 15 години Директор на

хранително - вкусов комбинат с.Камбурово и след обединението на

двата комбината - на ХВК Омуртаг.

 

С поезия се занимава от 19-21 -  годишна възраст.Участвал в конкурси на списание "Младеж" около 1969-70 година.

След това започва задочно следване и гледане на деца в една

стая на квартира и писането по една или друга причина бива прекъснато.

Пише от време на време предимно на тетрадка за себе си.

 

Започва да пише отново преди три години, понеже има поле за

изява в различните групи във Фейсбук.

В момента има около 450 стиха. Самият той казва : "Има дни, в които пиша по няколко стиха на ден , а има и без писане.

Въпреки това всеки ден качвам само по едно стихче в мойта поетична страница и във няколко групи."

 

 

Насладете се на богатството от негови творби в официалната му Фейсбук страница - от ТУК.

Роден на 06.09.1948г в с.Камбурово, област Търговище. 

Средното си образование завършва в гр.Омуртаг, работейки и учейки

вечерна гимназия. Задочно завършва и ВИНС-Варна/Икономика на вътрешната търговия/. Второто му образование е също задочно във ВТУ-Ангел Кънчев -Русе,

маркетинг и менижмънт.

ДА ТЕ ДОКОСНА...

 

Да те докосна нежно с устни,

тялото с целувки да покрия,

ще ги усетиш парещи и вкусни,

със тях аз цялата ще те обвия.

 

Да те докосна с поглед мил,

за твоите очи да закопнея,

сякаш, аз в тебе съм открил,

човекът, за когото да живея.

 

Да те докосна с мойте длани,

с ръце да роша меките коси

и в тези мигове така желани,

да се отдадем двама на мечти.

 

Да те докосна с мили думи,

чувствата си в проза да излея,

да пламне огън помежду ни,

любовна песен даже да изпея.

 

Да те докосна с тяло във нощта,

да ги вплетеме двете във едно,

отдавайки се двама на страстта,

без да мислиме и питаме защо.

 

 

 

РОМАНТИЧНА НОЩ

 

Нощта настъпи, слънцето се скри,

градът притихнал стяга се за сън.

На небосклона появяват се звезди,

в полумрака вече пусто е на вън.

 

Приготвена е масата за двама,

огънят в камината все още гори.

В тази нощ очаквана, мечтана,

всичко е готово, както искаш ти.

 

Нека да изпратим задъханият ден,

виното червено да отпием уморени,

да бъде тя единствено за теб и мен,

нощ, която да изживеем усамотени.

 

Ще мечтаем докато свещта догаря,

целувайки се даже ще си помълчим,

единствено очите ни ще разговарят,

а ние с устни безмълвно ще шептим.

 

Ще те галя нежно по лицето и косата,

романтика ще има много във нощта,

а после влюбени ще слеем си телата,

щастливи ще се отдадеме на страстта.



ЧОВЕК РОДЕН Е ДА ОБИЧА

 

Човек се ражда от любов,

от сливане на две тела,

в миг на страстен порив нов,

той заченат е от любовта.

 

Човек роден е да обича,

всичко що го има на земята.

Без да обещава, да се врича,

просто да се радва на нещата.

 

Не е ли обичал поне веднъж,

човек напразно сякаш е живял,

накрая ще почувства изведнъж,

че годините си май е пропилял.

 

Затова и аз сега ви призовавам,

всеки ден любов да раздавате.

Твърдо убеден съм и се надявам,

че и вие такава ще получавате.

 

Мили хора, обичайте не се щадете,

любов раздавайте на поразия,

обич от останалите приемете,

дори дарявайте я и на вересия!

 

 

ЛЮБОВТА ТОВА НЕ ЗАСЛУЖАВА

 

Разумът не може да проумее,

защо сърцето ми тъй боледува,

единствено за тебе то копнее,

за твойте ласки неистово жадува.

 

Във мен напира влюбеният зов,

усещам, че по тебе съм увлечен,

надявам се на мъничко любов,

и отговор човешки най-сърдечен.

 

Всеки ден в надежда преминава,

във мен отеква твоят нежен глас,

защо ли болката ми продължава,

обречен съм на теб навярно аз.

 

Твоето мълчание ме наранява,

чувствам в мен сълзи напират,

не искам мъката да продължава,

крайно време е и те да спират.

 

Питам се защо животът е жесток,

болката голяма що не отминава,

докога ще ме понася тоз поток,

знам, че любовта това не заслужава.

bottom of page