В подкрепа на идеята „Изкуство без корупция“

 

(Посветено на НАТФИЗ – едно неПОДКУПНО учебно заведение)

 

-    Такааа! Ти… за какво си тук?

-    Ми, за такова, за актьор да кандидатствам!

-    Ааа, добре! А на сцена играл ли си?

-    Да, имам награди дори : няколко грамоти и награда за най-добра мъжка роля от един спектакъл.

-    Еее, добре… ми, дай да те чуем тогава!

Започва да казва драматичния си монолог :

-    „Не реви! На теб говоря! И не ми дрънкай глупости…“

През това време журито нещо се разсейва :

-    Другарко, ти оная рецепта за кюфтетата кога ще ми я дадеш?

А кандидатът продължава с монолога :

-    „Щом не знаеш как трябва да се държи една проститутка, ето ти вързопа и си обирай крушите…“

-    Чакай – чакай, мойто момче! Какво е това?

-    Драматичен монолог. Не ви ли харесва?

-    Как да не ни харесва? Много е добре даже, особено това чувство, дето го влагаш!!!

-    Благодаря ви.

-    Ей, един ден може да станеш велик актьор, да знаеш! 

-    Разбира се, я се виж до къде си стигнал. Има нещо в тебе и то не е само потенциал.

-    Трогнат съм, г-н професор!

-    Остави ги тия любезности. Друго искам да те запитам аз!...

-    Питайте, слушам ви.

-    Ти талант имаш ли?

…Мълчание…

-    Кажи де, имаш ли?

-    Нали вие казахте, че добре се справям, за чувството, което влагам, че един ден ще съм станел велик актьор, че…

-    Бе, това е така! Ама аз не за туй те питам. За другия талант ти задавам въпрос (потърква трите си пръста в знак на това, че иска пари). Разбра ли ме сега? За тоя талант те питам?!

-    Е, то това не е законно!

-    Ти кое е законно и кое – не е, на нас остави да преценим!!!

…Пак мълчание…

-    Да разбирам ли, че нямаш?

-    Ми, нямам! Изсипах куп пари за вашите консултации и от всичките тия такси за кандидатстването не ми останаха повече.

-    Ох, мойто момче, ама ти като нямаш пари да си купиш кандидатстудентския изпит, как ще намериш после, за да си платиш другите изпити от следването? Щото талант имаш! Но тоя талант в тебе нас не ни храни – друго ни е обходимо на нас – друго!

-    Не зная как да постъпя!

-    Аз пък знам. Прибери се у вас и догодина пак ела… ама с повечко талант. И да си знаеш другия път – дойдеш ли с празна ръка, успех не чакай да пожънеш.

-    Добре де, а предните ми изпити – как ги взех с толкова висока оценка, та последния няма да взема?

-    Ей, малкия! Ти не проумя ли? Всичко е просто един добре режисиран спектакъл – театър сме все пак и то национален ;)

 

(ВДЪХНОВЕНО ОТ ЕДНА РЕАЛНА СЛУЧКА)