В диалог със себе си

-    Искам да правя изкуство!

-    Ми прави де! Кой те спира? Нали Господ ти е дал там… някаква си дарба.

-    Да, така е…

-    Тогава какъв ти е проблемът?

-    Е, защо да има проблем!

-    Не те разбирам. Страх ли те е от нещо?

-    Не, не ме е страх. Всъщност … може би малко.

-    Така ли? И от какво?

-    Ами, нали ги знаеш хората…

-    Та какво за тях?

-    Те са най – различни. Едни са добри, други – лоши и завистливи. Мааалко ме притесняват вторите, защото те ще побързат да ме оплюят, ще кажат лоши неща за мен, въпреки че не съм ги предизвикал и това, което ще сътворя, е искрено и идва от сърцето ми.

-    Добре де, но ти знаеш, че има и добри хора, нали така!?

-    Еее, да! Има ги…

-    Тогава защо те притесняват лошите?

-    Мисля си, че може да са повече от добрите и техният глас да се окаже по – силен.

-    Ааах, ти! Много си твърдоглав!

-    Ха, ми такъв съм си – какво да направя!

-    Мило момче, чуй сега това, дето ще ти кажа – слушай внимателно!

-    Слушам те, говори.

-    Вярвай в себе си, доверявай се на вътрешния си глас. Бъди искрен, когато твориш. Ако искаш дори се усмихвай на хората – даже на тези, които те плюят. И в мига, в който чуеш или прочетеш нещо лошо за себе си, припомняй си думите на една твоя бивша колежка – леля ти Теменужка, готвачката – помниш ли я… Тя винаги ти казваше : „Не със лошо!“ Така и ти – недей с лошо, не бъди като тези, които са лоши към теб и носят души, изпълнени със злоба.

-    Харесва ми!

-    Има и още нещо, то е най – важното : „Хората, които си мислят, че могат да променят света, са тези, които го правят.“

-    Наистина ли?

-    Че как да не е истина? Не бих те излъгал! Хайде, иди да провериш!

-    Вярвам ти.

-    Ама аз не искам само да ми вярваш – не чу ли – иди или поне ми обещай, че ще се опиташ да го изпълниш!

-    Е, добре де!

-    По – ентусиазирано!!!

-    Хмм… ОБЕЩАВАМ :)